Кой подкрепя студентите и за какво

„Липса на морал: общество пред провал“

Лозунг на протестиращите студенти

 

Емил Хорозов

Случи ми се да отида на събрание на учени от Софийския университет, подкрепящи стачкуващите студенти. Там, за моя изненада, се оказа, че имаме различни възгледи върху понятието „морал“. И макар да бяхме единодушни по отношение на назначението на Пеевски за шеф на ДАНС, се оказа че липсата на морал в други случаи ни разделя. Например, измами, кражби, незаконно получаване и раздаване на държавни пари не са съвсем липса на морал за някои. Сега най-важното е да се борим срещу Пеевски и неговите партии с всички възможни средства и с всякакви съюзници; Путин, Р. Гюров или Х. Ковачки са добре дошли. Никой не се интересува днес от злоупотреби с милиони и милиарди левове. Както разбирам трябва да си отиде сегашното правителство и ще настъпи дългоочаквания Нов Ред по нашите земи.

На мене ми е трудно да възприема, че тези, които подкрепят студентите искат да не обръщаме внимание на многогодишни престъпления с държавни средства в огромни размери. И че част от подкрепящите са участници в тази дейност, поне като получили такива средства вследствие нарушение на законите. А дали е само това, е работа на прокуратурата, където съм депозирал сигнал преди една година.

Поводът да обменим мнения по въпроса „що е морал и има ли той почва у нас“ стана нашият водещ на събранието, д-р Д. Илиев. Той е спечелил в злополучните сесии през 2008-2009 г. поне 4 проекта от Фонд „Научни изследвания“, част от тях с нарушения, не казвам негови, вижте Забележката. За сведение отлични български учени, далече превъзхождащи посоченото лице и колегите, му нямат достъп до финансиране или имат такова в десетки пъти по-малки размери. За какви заслуги?

Не можах да съобщя конкретни данни защото не ми позволиха. Двигателят на съпротивата срещу моя морал беше един известен от вестниците и телевизиите професор по културология („културологията е клон от социалните науки, специфичен за Източна Европа“, Уикипедия) на име Александър Кьосев, бивш ръководител на катедра в Нов Български Университет, откъдето впрочем бяха и част от присъствуващите. Според него сме се събрали да решим как да помагаме на студентите, а не да обсъждаме Фонд „Научни изследвания“, което беше и моето мнение, толкова повече, че голямата част от участниците едва ли е компетентна. Но мислех, че е добре да сме хора без проблеми със собствения морал. Словесната престрелка разбира се беше загубена предварително. Освен че бях сам срещу много, моите опоненти ме превъзхождаха в опит да говорят на обществени теми, което включва прекъсване на говорещия враг. Например по средата на моя фраза, една милиционерка ме попита защо имам данните за фонда след като вече не съм ръководител. Не ме попита дали тези данни сочат това, което твърдя от няколко години, а защо аз си позволявам да имам копия, когато данните трябва да станат секретни и никой да не пита как се харчат народните пари. Не се поинтересува дали компетентните органи знаят този факт. За нейно сведение те го знаят, но тя не е преминала още от милицията в полицията. Дори не можах да й възразя, че евентуално ги помня (това е полушега, освен, че ги помня, наистина имам копия). И изобщо позната ситуация. Все пак съм прекарал една година в МОН по времето на Игнатов. Както в МОН, така и на събранието в покрепа на стачкуващите ме заплашиха със съд за клевета. Призовката от МОН чакам близо 3 години. Надявам се защитниците на студентите да побързат защото не съм много млад. Стана ясно, че едни подкрепят студентите с цел нашето общество да се отърси от непочтеността и задкулисието. Например хора със съмнителни качества да получават назначения и привилегии. Други подкрепят, защото аналози на Пеевски не са назначени от тяхната партия, група, университет и т.н. И аз считам, че финансирането на много хора без адекватна научна компетенция, е неморално. И тези хора нямат право да дават уроци по морал на студентите. Впрочем, оказа се, че освен право, нямат и капацитет, както чуха в прав текст от студентите.

Забележка. Данните за д-р Илиев можете да прочете в раздела на този блог, посветен книгата ми за престъпленията във Фонд „Научни изследвания“